Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пристойност

[prisˈtɔjnost]

пристойност значение:

Какво е пристойност? Качество на човек или поведение, което отговаря на установените норми за благоприличие, морал и добро възпитание.

1. (пряко) Качество на човек или поведение, което отговаря на установените норми за благоприличие, морал и добро възпитание.
Ударение
присто̀йност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-стой-ност
Род
женски
Мн. число
пристойности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пристойност

(пряко)
  • Тя се държеше с изключителна пристойност по време на церемонията.
  • Границите на пристойността бяха прекрачени с този коментар.

Антоними на пристойност

Как се пише пристойност

Грешни изписвания: престойност, прйстойност, пристуйност, пристоиност, пристойнуст

Думата се пише с и (при-), тъй като е образувана с представката при-, означаваща приближаване или присъединяване, а не пре- (което означава прекаленост или преминаване).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пристоинъ
Произлиза от старобългарския корен, свързан с глагола 'стоя' и представката 'при-', образувайки прилагателното 'пристоен' (който стои добре, който подхожда). Наставката '-ост' формира абстрактното съществително име.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • граници на пристойност
  • елементарна пристойност
  • чувство за пристойност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.