притая
[pritɐˈjа]
притая значение:
Какво е притая? Скривам, задържам или потискам (дъх, чувство, звук).
1. (пряко) Скривам, задържам или потискам (дъх, чувство, звук).
2. (с възвратно местоимение 'се') Скривам се, ставам тих и незабележим; заставам неподвижно.
- Ударение
- притая̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- при-та-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- притая се
- Видова двойка
- притаявам
Примери за използване на притая
(пряко)
- Той притая дъх, за да не го чуят.
- Притая надежда, че всичко ще се оправи.
(с възвратно местоимение 'се')
- Заекът се притая в храстите.
- Градът се притая в очакване на бурята.
Как се пише притая
Грешни изписвания: претая, прйтая, притъя
Представката е при- (приближаване/прибиране), а не пре-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити
От корена 'тая' (крия, пазя в тайна) с представка 'при-', усилваща значението на скриване или сдържане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- притая дъх
- притая злоба
- притая се в ъгъла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
