Dumite-BG – онлайн речник за българския език

притежание

[pritɛˈʒaniɛ]

притежание значение:

Какво е притежание? Фактът на притежаване на нещо; владение, собственост.

1. (право) Фактът на притежаване на нещо; владение, собственост.
2. (общо) Вещ, имот или предмет, който е собственост на някого.
Ударение
притежа̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-те-жа-ни-е
Род
среден
Мн. число
притежания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притежание

(право)
  • Къщата е тяхно притежание от години.
  • Влизане във владение и притежание на имота.
(общо)
  • Той разпродаде всичките си земни притежания.
  • Картината е най-ценното му притежание.

Синоними на притежание

Как се пише притежание

Грешни изписвания: претежание, прйтежание, притежъние, притежанйе
Пише се с и в първата сричка (при-) и е във втората (тежа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Отглаголно съществително от 'притежавам', което е книжовна заемка или образувание (при + тежа? - неясна етимология на корена, вероятно свързана със старобългарското 'тяжати' - придобивам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лично притежание
  • частно притежание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.