Dumite-BG – онлайн речник за българския език

притежателка

[pritɛˈʒatɛlkɐ]

притежателка значение:

Какво е притежателка? Жена, която притежава нещо; собственичка на имот, вещ или права.

1. (общо) Жена, която притежава нещо; собственичка на имот, вещ или права.
2. (преносно) Жена, която носи определено качество, титла или отличие.
Ударение
притежа'телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-те-жа-тел-ка
Род
женски
Мн. число
притежателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на притежателка

(общо)
  • Гордата притежателка на новия автомобил получи ключовете тържествено.
  • Като притежателка на акции, тя имаше право на глас в събранието.
(преносно)
  • Тя е притежателка на невероятен глас.
  • Притежателка е на редица международни награди.

Синоними на притежателка

Как се пише притежателка

Грешни изписвания: претежателка, прйтежателка, притежътелка
Пише се с и в първата сричка (от при-) и с е в третата сричка (корен теж-, свързан с тежа/държа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:притежавам
Дериват от глагола *притежавам* чрез суфикса за деятел *-тел* и окончанието за женски род *-ка*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • законна притежателка
  • щастлива притежателка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.