приумица
[priˈumit͡sɐ]
приумица значение:
Какво е приумица? Внезапно хрумване, странно желание или каприз, често без сериозно основание.
1. (общо) Внезапно хрумване, странно желание или каприз, често без сериозно основание.
- Ударение
- приу̀мица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-у-ми-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- приумици
Примери за използване на приумица
(общо)
- Това пътуване беше просто една нейна моментна приумица.
- Трябваше да търпи всичките му странни приумици.
Как се пише приумица
Грешни изписвания: преумица, прйумица, приомица, приумйца
Пише се с представка при-, тъй като означава приближаване (идване на ум), а не прехвърляне (пре-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
От глагола 'приумя се' (дойде ми на ум), образувано с представка 'при-' и корен 'ум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- странна приумица
- моментна приумица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
