причинност
[priˈt͡ʃinnost]
причинност значение:
Какво е причинност? Обективна връзка между явленията, при която едно явление (причина) при определени условия поражда друго явление (следствие).
1. (философия/наука) Обективна връзка между явленията, при която едно явление (причина) при определени условия поражда друго явление (следствие).
- Ударение
- причѝнност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-чин-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- причинности
Примери за използване на причинност
(философия/наука)
- Принципът на причинността е фундамент на класическата физика.
- Изследователите търсят причинността зад глобалното затопляне.
Синоними на причинност
Антоними на причинност
Как се пише причинност
Грешни изписвания: причиност, прйчинност, причйнност, причиннуст
Думата се пише с двойно н (нн), защото е образувана от корен, завършващ на 'н' (причин- от причина) и наставка, започваща с 'н' (-ност).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Образувана от съществителното 'причина' с наставката за абстрактни съществителни '-ност'. Самата дума 'причина' е със старобългарски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- принцип на причинността
- връзка на причинност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
