причиняване
[pritʃiˈnʲavɐnɛ]
причиняване значение:
Какво е причиняване? Действието, с което се поражда или предизвиква някакво явление, събитие или състояние (често с негативен оттенък).
1. (общо) Действието, с което се поражда или предизвиква някакво явление, събитие или състояние (често с негативен оттенък).
- Ударение
- причиня'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-чи-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- причинявания
Примери за използване на причиняване
(общо)
- Причиняването на телесна повреда е наказуемо от закона.
- Извинявам се за причиняването на неудобство.
Синоними на причиняване
Антоними на причиняване
Как се пише причиняване
Грешни изписвания: пречиняване, прйчиняване, причйняване, причинявъне
Основната дума е 'причина', затова се пише с 'и'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чина
Произлиза от 'причина' (ред, повод, основание), свързано с глагола 'чиня' (правя, върша). Наставката '-ване' оформя името на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- причиняване на смърт
- причиняване на вреди
- причиняване на болка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
