Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пробой

[ˈprɔboj]

пробой значение:

Какво е пробой? Ръчен инструмент (метален шип) за пробиване на отвори в метал, кожа или други материали чрез удар.

1. (техника) Ръчен инструмент (метален шип) за пробиване на отвори в метал, кожа или други материали чрез удар.
2. (електротехника) Нарушаване на изолационните свойства на диелектрик под действие на високо напрежение, водещо до протичане на ток.
3. (военно дело / преносно) Пробиване на защитна линия, фронт или система за сигурност; слабо място, през което е проникнато.
Ударение
про'бой
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-бой
Род
мъжки
Мн. число
пробои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пробой

(техника)
  • Майсторът използва пробой и чук, за да направи дупка в ламарината.
(електротехника)
  • Високото напрежение предизвика електрически пробой в кабела.
  • Изолаторът не издържа и настъпи пробой.
(военно дело / преносно)
  • Войските направиха пробой във фронтовата линия на врага.
  • Откриха сериозен пробой в системата за киберсигурност на банката.

Синоними на пробой

Как се пише пробой

Грешни изписвания: пробои, прубой, пробуй
В единствено число думата завършва на й. Формата с и (пробои) е за множествено число.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бия
Образувано от представка 'про-' (през) и корен 'бой' (бия, удрям). Първоначално означава инструмент за пробиване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрически пробой
  • пробой в сигурността
  • пробой в отбраната

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.