пробуждам
[proˈbuʒdɐm]
пробуждам значение:
Какво е пробуждам? Прекъсвам съня на някого; карам някого да се събуди.
1. (физиология) Прекъсвам съня на някого; карам някого да се събуди.
2. (преносно) Предизвиквам появата на чувство, интерес, спомен или съзнание; активизирам.
- Ударение
- пробу̀ждам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-буж-дам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- пробуждам се
- Видова двойка
- пробудя
Примери за използване на пробуждам
(физиология)
- Шумът от улицата я пробуждаше всяка сутрин.
- Слънчевите лъчи бавно пробуждат природата през пролетта.
(преносно)
- Тази песен пробужда стари спомени у мен.
- Речта му пробужда националното самосъзнание.
Антоними на пробуждам
Как се пише пробуждам
Грешни изписвания: пробужам, прубуждам, пробождам, пробуждъм
Пише се с 'жд'. Това е формата за несвършен вид на глагола 'пробудя'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:будити
От корен 'буд-' (будя). Редуването д-жд е характерно за книжовния български език под влияние на старобългарската традиция при образуване на несвършен вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пробуждам интерес
- пробуждам съвестта
- пробуждам подозрение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
