Dumite-BG – онлайн речник за българския език

провокация

[provokɐˈt͡sijɐ]

провокация значение:

Какво е провокация? Действие или думи, целящи да подбудят някого към нежелана реакция, гняв, агресия или разкриване на скрити намерения.

1. (пряко) Действие или думи, целящи да подбудят някого към нежелана реакция, гняв, агресия или разкриване на скрити намерения.
2. (медицина) Метод за изкуствено предизвикване на болестни симптоми с диагностична цел.
Ударение
провока̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-во-ка-ци-я
Род
женски
Мн. число
провокации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провокация

(пряко)
  • Той не се поддаде на евтината провокация и запази спокойствие.
  • Пограничният инцидент беше тълкуван като умишлена военна провокация.
(медицина)
  • Лекарят назначи тест с провокация за установяване на алергията.

Антоними на провокация

Как се пише провокация

Грешни изписвания: провакация, правокация, прувокация, провукация, провокъция, провокацйя
Думата се пише с две о-та в началото: про- (представка) и -вок- (корен). Пише се с ц, а не с тс.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:provocatio
От латински *provocatio* (предизвикване), от глагола *provocare* (викам навън, предизвиквам). В българския език навлиза през руски или френски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въоръжена провокация
  • груба провокация
  • поддавам се на провокация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.