проговорване
[progovorvɐnɛ]
проговорване значение:
Какво е проговорване? Моментът или процесът, при който малко дете започва да произнася първите си думи.
1. (развитие) Моментът или процесът, при който малко дете започва да произнася първите си думи.
2. (общо) Нарушаване на мълчанието; започване на разговор след пауза или конфликт.
- Ударение
- прогово'рване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-го-вор-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- проговорвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на проговорване
(развитие)
- Проговорването при момчетата понякога закъснява.
(общо)
- Трудното проговорване между двамата съседи отне години.
Синоними на проговорване
Антоними на проговорване
Как се пише проговорване
Грешни изписвания: проговаряне, пруговорване, прогуворване, проговурване, проговорвъне
Правилната форма на отглаголното съществително от 'проговорвам' е проговорване. Формата 'проговаряне' също се среща (от 'проговарям'), като и двете са допустими, но 'проговорване' е по-често свързана с еднократния акт на започване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говор
От глагола 'проговорвам'. Корен 'говор' + представка 'про-' (начало на действие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- късно проговорване
- ранно проговорване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
