проговоря
[progovɔrʲɐ]
- Ударение
- прогово̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-го-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- проговарям
Как се пише проговоря
Грешни изписвания: прогуворя, пруговоря, проговуря
Гласните в корена не са под ударение, но се пише о (говоря), което се проверява с форми като говор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:говорити
Образуван с префикс 'про-' (за начало на действие или изчерпване) + корен 'говор'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проговори съвестта
- трудно проговори
Фразеологизми:
- езикът ми проговори
- камък да беше, щеше да проговори
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
