прогърмяване
[proɡɐrˈmʲavanɛ]
прогърмяване значение:
Какво е прогърмяване? Издаване на силен, гръмоподобен звук; разнасяне на тътен.
1. (пряко) Издаване на силен, гръмоподобен звук; разнасяне на тътен.
2. (преносно) Шумно разгласяване или ставане известен с нещо (често негативно или скандално).
- Ударение
- прогърмя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-гър-мя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прогърмявания
Примери за използване на прогърмяване
(пряко)
- Силното прогърмяване стресна жителите на квартала.
- Чу се далечно прогърмяване, предвещаващо буря.
(преносно)
- Прогърмяването на скандала в медиите съсипа кариерата му.
Синоними на прогърмяване
Антоними на прогърмяване
Как се пише прогърмяване
Грешни изписвания: прогърмеване, пругърмяване, прогармяване, прогърмявъне
Думата се пише с променливо я, което се запазва пред наставката -ване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гърмя
Произлиза от глагола 'прогърмявам', съставен от 'про-' (разпространение, преминаване) и 'гърмя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- страшно прогърмяване
- глухо прогърмяване
Фразеологизми:
- прогърмявам ушите на някого
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
