прозвучаване
[prozvuˈt͡ʃavanɛ]
прозвучаване значение:
Какво е прозвучаване? Действието, при което нещо издава звук, бива чуто или разнесено като звук.
1. (пряко) Действието, при което нещо издава звук, бива чуто или разнесено като звук.
- Ударение
- прозвуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-зву-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прозвучавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на прозвучаване
(пряко)
- След прозвучаването на химна всички седнаха.
- Чакаше прозвучаването на последния сигнал.
Синоними на прозвучаване
Антоними на прозвучаване
Как се пише прозвучаване
Грешни изписвания: прозвъчаване, прузвучаване, прозвочаване, прозвучъване, прозвучавъне
Коренът е 'звук'/'звуч', пише се с 'у'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:zvǫkъ
От корена 'звук' и глагола 'звуча'. Представката 'про-' означава начало и протичане на действието или неговата завършеност (да се чуе ясно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- прозвучаване на сирена
- прозвучаване на сигнал
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
