прозвънтя
[prozvɐnˈtʲa]
прозвънтя значение:
Какво е прозвънтя? Издавам звънлив звук, който се чува ясно или преминава през тишината/пространството.
1. (пряко) Издавам звънлив звук, който се чува ясно или преминава през тишината/пространството.
2. (пряко) Звъня за кратко време.
- Ударение
- прозвънтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-звън-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- прозвънявам
Примери за използване на прозвънтя
(пряко)
- Кристалната чаша падна и прозвънтва в тишината.
- Гласът ѝ прозвънтва като камбанка.
(пряко)
- Телефонът прозвънтва за секунда и спря.
Антоними на прозвънтя
Как се пише прозвънтя
Грешни изписвания: прозвъня, прузвънтя, прозвантя
Внимавайте с разликата между прозвъня (обадя се по телефона) и прозвънтя (издам звънлив звук, акустично).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:звѧнѣти
Произлиза от корена 'звън-' (свързан със звук, звънене) и представка 'про-', която може да означава разпространение на звука през пространство или кратковременност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прозвънтя в тишината
- гласът прозвънтя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
