прозяване
[prozʲavɐnɛ]
- Ударение
- прозя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-зя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прозявания
Как се пише прозяване
Грешни изписвания: проззяване, прозеване, прузяване, прозявъне
Пише се с я в корена (променливо я), когато е под ударение и след него няма мека сричка или ж, ч, ш.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зѣти
Произлиза от глагола 'прозявам се'. Коренът е свързан със старобългарското 'зѣти' (зея, отварям уста широко).
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучно прозяване
- заразително прозяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
