Dumite-BG – онлайн речник за българския език

произволнича

[proizˈvɔlnit͡ʃɐ]

произволнича значение:

Какво е произволнича? Действам своеволно, без да се съобразявам с установените правила, закони или разпоредби; върша произволи.

1. (пряко) Действам своеволно, без да се съобразявам с установените правила, закони или разпоредби; върша произволи.
Ударение
произво̀лнича
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-из-вол-ни-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на произволнича

(пряко)
  • Директорът започна да произволнича и да уволнява служители без основание.
  • Не можеш да произволничиш в съда и да говориш, когато си поискаш.

Синоними на произволнича

Антоними на произволнича

Как се пише произволнича

Грешни изписвания: произволничя, пруизволнича, пройзволнича, произвулнича, произволнйча
Глаголът завършва на (III спрежение), а не на -я, след шушкавия съгласен 'ч'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:произвольничать
Заета от руски език или образувана по руски модел от прилагателното 'произволен'. Коренът е свързан с 'воля' – действие по собствена воля без зачитане на реда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • почвам да произволнича
  • спря да произволничи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.