прокаженик
[proˈkaʒɛnik]
прокаженик значение:
Какво е прокаженик? Болен от проказа (лепра).
1. (медицина) Болен от проказа (лепра).
2. (преносно) Човек, когото всички отбягват с погнуса или страх; отхвърлен от обществото.
- Ударение
- прока̀женик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ка-же-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прокаженици
Примери за използване на прокаженик
(медицина)
- В миналото прокажениците са живеели изолирани в колонии.
- Лицето на стария прокаженик беше скрито под качулка.
(преносно)
- След скандала всички го гледаха като прокаженик.
- Той се чувстваше самотен като прокаженик.
Как се пише прокаженик
Грешни изписвания: прокаженник, прукаженик, прокъженик, прокаженйк
Пише се с едно 'н'. Наставката е -ник, а не -нник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:проказа
Произлиза от думата 'проказа' (инфекциозна болест) + суфикс за деятел/носител на качество '-ник'. Коренът 'каз' е свързан със старобългарски думи за разваляне/изопачаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бягат като от прокаженик
- гледат го като прокаженик
Фразеологизми:
- като прокаженик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
