проказа
[proˈkazɐ]
проказа значение:
Какво е проказа? Тежка хронична инфекциозна болест (лепра), засягаща кожата и периферните нерви, предизвикваща деформации.
1. (медицина) Тежка хронична инфекциозна болест (лепра), засягаща кожата и периферните нерви, предизвикваща деформации.
2. (преносно) Нещо пагубно, което се разпространява и покварява обществото (корупция, порок).
- Ударение
- прокàза
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ка-за
- Род
- женски
- Мн. число
- прокази
Примери за използване на проказа
(медицина)
- През Средновековието болните от проказа са били изолирани в лазарети.
(преносно)
- Корупцията се разпространяваше като проказа в държавната администрация.
Как се пише проказа
Грешни изписвания: пруказа, прокъза
Думата се изписва както се чува. Няма специфични особености.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проказа
От праславянски *prokaza (повреда, пакост), свързано с глагола *kaziti (развалям, унищожавам). Първоначалното значение е било 'нещо, което разяжда/разваля'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болен от проказа
- духовна проказа
Фразеологизми:
- бягам като от проказа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
