проклинане
[proˈklinɐnɛ]
- Ударение
- Проклѝнане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-кли-на-не
- Род
- среден
- Мн. число
- проклинания
Как се пише проклинане
Грешни изписвания: проклеване, пруклинане, проклйнане, проклинъне
Образувано от несвършения вид на глагола (проклинам), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълна
Отглаголно съществително от 'проклинам', с корен 'кълна' (изричам клетва).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо проклинане
- проклинане на враговете
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
