проклитика
[proˈklitikɐ]
проклитика значение:
Какво е проклитика? Безударна дума (обикновено служебна: предлог, съюз, частица), която стои пред ударена дума и образува с нея една акцентна цялост.
1. (езикознание) Безударна дума (обикновено служебна: предлог, съюз, частица), която стои пред ударена дума и образува с нея една акцентна цялост.
- Ударение
- прокли'тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-кли-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- проклитики
Примери за използване на проклитика
(езикознание)
- В израза 'при мене', предлогът 'при' е проклитика, защото носи вторично ударение или е напълно безударен спрямо местоимението.
Антоними на проклитика
Как се пише проклитика
Грешни изписвания: пруклитика, проклйтика, проклитйка
Изписва се с и в последната сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:proklitikos
От старогръцки 'proklitikos' (накланящ се напред). Терминът е въведен от древногръцките граматици за думи, които нямат собствено ударение и се 'облягат' на следващата дума.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проклитика и енклитика
- безударна проклитика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
