прокобяване
[prokobʲavanɛ]
- Ударение
- прокобя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ко-бя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прокобявания
Как се пише прокобяване
Грешни изписвания: прокубяване, прукобяване, прокобявъне
Думата се пише с о в корена (прокобяване), сродна с коб, коба.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кобь
От глагола 'прокобя' (пророкувам зло). Коренът 'коб' означава съдба, предзнаменование (първоначално гадаене по полет на птици).
Употреба
Чести словосъчетания:
- черно прокобяване
- суеверно прокобяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
