прокуждане
[prokujdɐnɛ]
прокуждане значение:
Какво е прокуждане? Действието по насилствено изгонване или пропъждане на някого от неговия дом, родно място или общност.
1. (пряко) Действието по насилствено изгонване или пропъждане на някого от неговия дом, родно място или общност.
- Ударение
- проку'ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-куж-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прокуждания
Примери за използване на прокуждане
(пряко)
- Масовото прокуждане на населението по време на войната доведе до хуманитарна криза.
- Това беше не просто напускане, а насилствено прокуждане от родните земи.
Синоними на прокуждане
Антоними на прокуждане
Как се пише прокуждане
Грешни изписвания: прокужданйе, прокождане, прукуждане, прокуждъне
Думата се пише с у в корена (от куда) и окончание -не за отглаголно съществително в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прокуда
Произлиза от глагола 'прокуждам' (несвършен вид), който е свързан със старобългарската коренна морфема за 'куда' (карам, гоня). Формирано е чрез наставката за отглаголни съществителни '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено прокуждане
- прокуждане от рая
- прокуждане на зли духове
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
