прокураторски
[pro.kuˈra.tor.ski]
прокураторски значение:
Какво е прокураторски? Който се отнася до прокуратор (висш чиновник в Древен Рим) или до неговата длъжност.
1. (история/право) Който се отнася до прокуратор (висш чиновник в Древен Рим) или до неговата длъжност.
2. (право) Който се отнася до пълномощник или управител на имоти (в остарял или специализиран юридически контекст).
- Ударение
- прокура̀торски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- про-ку-ра-тор-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прокураторски
Примери за използване на прокураторски
(история/право)
- Намериха печат с прокураторски знаци при разкопките.
- Понтий Пилат е известен със своята прокураторска власт в Юдея.
(право)
- Той действаше с прокураторски пълномощия от името на компанията.
Синоними на прокураторски
Как се пише прокураторски
Грешни изписвания: прукураторски, прокораторски, прокуръторски, прокуратурски, прокураторскй
Думата се пише с малка буква.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:procurator
От латински 'procurator' (управител, пълномощник) чрез българското 'прокуратор' + наставка '-ски'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
