Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прокураторче

[prokuraˈtort͡ʃe]

прокураторче значение:

Какво е прокураторче? Малък или незначителен прокуратор (управител в Римската империя или пълномощник). В съвременен контекст може да се използва иронично за прокурор или юридически представител с прекомерни претенции за власт.

1. (история/право (иронично)) Малък или незначителен прокуратор (управител в Римската империя или пълномощник). В съвременен контекст може да се използва иронично за прокурор или юридически представител с прекомерни претенции за власт.
Ударение
прокура'торче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ку-ра-тор-че
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
прокураторчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прокураторче

(история/право (иронично))
  • Държеше се като някое провинциално римско прокураторче.
  • Това прокураторче се опитва да ни извива ръцете.

Синоними на прокураторче

Антоними на прокураторче

Как се пише прокураторче

Грешни изписвания: прокурорче (различна дума), прукураторче, прокораторче, прокуръторче, прокуратурче
Да не се бърка с 'прокурорче'. Прокуратор е историческа длъжност или вид пълномощник.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:procurator
Умалителна форма на историческия или юридически термин 'прокуратор'. Идва от латинското 'procurare' (грижа се за, управлявам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.