пролича
[proliˈt͡ʃa]
пролича значение:
Какво е пролича? Ставам явен, видим, забележим; проявявам се ясно.
1. (общо) Ставам явен, видим, забележим; проявявам се ясно.
- Ударение
- пролича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ли-ча
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- проличавам
Примери за използване на пролича
(общо)
- По лицето му пролича умората.
- Скоро ще проличи кой е учил и кой не.
Синоними на пролича
Как се пише пролича
Грешни изписвания: пролеча, прулича, пролйча
Пише се с и в корена (от лик, лице).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*likъ
Корен 'лик' (лице, образ) + глаголно окончание. Представката 'про-' указва проявяване, излизане наяве.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясно пролича
- веднага пролича
Фразеологизми:
- ще си проличи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
