„проличава“ е форма на думата проличавам.
проличавам
[proliˈt͡ʃavɐm]
проличавам значение:
Какво е проличавам? Ставам явен, забележим; започвам да се виждам или усещам ясно.
1. (пряко/преносно) Ставам явен, забележим; започвам да се виждам или усещам ясно.
- Ударение
- проличàвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ли-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- пролича
Форми на думата проличавам 40
- проличава
- проличават
- проличаваш
- проличаваме
- проличавате
- проличаваше
- проличавай
- проличавайки
- проличавайте
- проличавал
- проличавала
- проличавали
- проличавало
- проличавалия
- проличавалата
- проличавалите
- проличавалият
- проличавалото
- проличаван
- проличавана
- проличавани
- проличавано
- проличавания
- проличаваната
- проличаваните
- проличаваният
- проличаваното
- проличавах
- проличаваха
- проличавахме
- проличавахте
- проличаващ
- проличаваща
- проличаващи
- проличаващо
- проличаващия
- проличаващата
- проличаващите
- проличаващият
- проличаващото
Примери за използване на проличавам
(пряко/преносно)
- Умората започва да проличава по лицето му.
- Истината винаги проличава рано или късно.
Синоними на проличавам
Антоними на проличавам
Как се пише проличавам
Грешни изписвания: пролечавам, пруличавам, пролйчавам, проличъвам, проличавъм
Коренът е лич (от лик, лице), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лик/лице
От корена 'лик'/'лице', развило се през глагола 'лича' (виждам се, ясен съм) с представка 'про-', означаваща начало или проявление на действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проличава си
- веднага проличава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.