проличавам
[proliˈt͡ʃavɐm]
проличавам значение:
Какво е проличавам? Ставам явен, забележим; започвам да се виждам или усещам ясно.
1. (пряко/преносно) Ставам явен, забележим; започвам да се виждам или усещам ясно.
- Ударение
- проличàвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ли-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- пролича
Примери за използване на проличавам
(пряко/преносно)
- Умората започва да проличава по лицето му.
- Истината винаги проличава рано или късно.
Синоними на проличавам
Антоними на проличавам
Как се пише проличавам
Грешни изписвания: пролечавам, пруличавам, пролйчавам, проличъвам, проличавъм
Коренът е лич (от лик, лице), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лик/лице
От корена 'лик'/'лице', развило се през глагола 'лича' (виждам се, ясен съм) с представка 'про-', означаваща начало или проявление на действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проличава си
- веднага проличава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
