проличаване
[proliˈt͡ʃavɐnɛ]
- Ударение
- пролича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- проличавания
- Вид
- несвършен
Как се пише проличаване
Грешни изписвания: проличеване, пруличаване, пролйчаване, проличъване, проличавъне
Изписва се с а в суфикса -ава-, характерен за образуване на несвършен вид от глаголи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лик
От 'проличавам' (ставам явен). Коренът 'лик' (лице, образ) преминава в 'лич' чрез палатализация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясно проличаване
- първо проличаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
