проломотя
[prolomoˈtʲɐ]
- Ударение
- проломо'тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-ло-мо-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- проломотван
Как се пише проломотя
Грешни изписвания: пролумотя, пруломотя, проломутя
Коренната гласна е о (ломот), не 'у'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ломот
Звукоподражателен произход от корена 'ломот' (неясен говор, шум) + представка 'про-', означаваща извършване на действието за кратко.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проломотя извинение
- проломотя едва чуто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
