прописване
[proˈpisvɐnɛ]
прописване значение:
Какво е прописване? Начален момент, в който някой (обикновено дете) усвоява умението да пише.
1. (образование) Начален момент, в който някой (обикновено дете) усвоява умението да пише.
2. (битово) Възстановяване на функцията за писане на пишещо средство (химикалка, писалка).
3. (творчество) Започване на писателска дейност; създаване на първи авторски текстове.
- Ударение
- пропѝсване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-пис-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- прописвания
Примери за използване на прописване
(образование)
- В първи клас най-важното събитие е прописването на децата.
- Прописването на азбуката изисква много упражнения.
(битово)
- След дълго драскане по листа, най-сетне се стигна до прописване на химикалката.
(творчество)
- Ранното му прописване като поет изненада критиците.
Синоними на прописване
Как се пише прописване
Грешни изписвания: пруписване, пропйсване, прописвъне
Пише се с 'и' в корена (пис), от 'пиша'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:пиша
От 'про-' (начало на действие) + 'пиша'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
