Енциклопедия на българския език

просветеност

[prosvɛˈtɛnost]

просветеност значение:

Какво е просветеност? Състояние на човек или общество, което се характеризира с високо ниво на познание, култура и духовно развитие.

1. (преносно) Състояние на човек или общество, което се характеризира с високо ниво на познание, култура и духовно развитие.
Ударение
просвете́ност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-све-те-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на просветеност

(преносно)
  • Епохата на Възраждането се стреми към всеобща просветеност.
  • Тя излъчваше спокойствие и вътрешна просветеност.

Антоними на просветеност

Как се пише просветеност

Пише се с едно н. Произлиза от причастието просветен (който е получил просвета), а не от прилагателно завършващо на -нен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:светя
От миналото страдателно причастие 'просветен', произлизащо от глагола 'просветя' (давам светлина/знание). Корен 'свет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовна просветеност
  • политическа просветеност