просветлея
[prosvɛtˈlɛjɐ]
просветлея значение:
Какво е просветлея? Ставам по-светъл, започвам да излъчвам или пропускам повече светлина.
1. (пряко) Ставам по-светъл, започвам да излъчвам или пропускам повече светлина.
2. (преносно) За съзнание, поглед или лице – ставам ясен, спокоен, радостен или разбиращ.
- Ударение
- просветлѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-свет-ле-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- просветлявам
Примери за използване на просветлея
(пряко)
- Небето просветля след бурята.
- Към обяд хоризонтът просветля.
(преносно)
- Лицето му просветля, когато чу добрата новина.
- Умът му внезапно просветля и той намери решението.
Синоними на просветлея
Как се пише просветлея
Грешни изписвания: просветля, просвитлея, прусветлея
Глаголът е от I спрежение на -ея. При минало свършено деятелно причастие се наблюдава променливо Я: просветлял (ед.ч.), но просветлели (мн.ч.).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтьлъ
Словообразувателно гнездо на 'светъл'. Представка 'про-' + корен 'свет' + суфикс '-лея'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- просветлея от радост
- небето просветля
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
