противопоказание
[protivopokɐˈzaniɛ]
- Ударение
- противопоказа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ти-во-по-ка-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- противопоказания
Как се пише противопоказание
Грешни изписвания: противо показание, прутивопоказание, протйвопоказание, противупоказание, противопуказание, противопокъзание, противопоказъние, противопоказанйе
Сложна дума, пише се слято, тъй като първата основа е свързана с гласна -о-: противопоказание.
Етимология
Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:contraindicatio
Терминологична калка (буквален превод по части) от латинското *contraindicatio* (или през немски *Kontraindikation*). Съставена от *противо-* (contra) и *показание* (indicatio).
Употреба
Чести словосъчетания:
- абсолютно противопоказание
- относително противопоказание
- няма противопоказания
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
