противоположност
[protivopoˈlɔʒnost]
противоположност значение:
Какво е противоположност? Качество или състояние на нещо, което е напълно различно, обратно или несъвместимо с друго нещо.
1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е напълно различно, обратно или несъвместимо с друго нещо.
2. (логика) Отношение между две понятия или съждения, които се изключват взаимно.
- Ударение
- противополо̀жност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ти-во-по-лож-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- противоположности
Примери за използване на противоположност
(пряко)
- Неговата теза е в пълна противоположност с фактите.
- Между думите и делата му има ярка противоположност.
(логика)
- Доброто и злото са вечната противоположност в етиката.
- Диалектическото единство на противоположностите.
Антоними на противоположност
Как се пише противоположност
Грешни изписвания: противоположенност, противопуложност, прутивоположност, протйвоположност, противуположност, противополужност, противоположнуст
Думата завършва на наставката -ост, която се пише с едно 'н'. Двойно 'н' се пише само при прилагателни, завършващи на -нен (напр. военен -> военна), но съществителните на -ост не удвояват съгласната.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:противо- + полагам
Сложна съставна дума, образувана от предлога 'против' (старобългарски 'противъ'), съединителна гласна 'о' и корена на глагола 'полагам' (старобългарски 'полагати'). Суфиксът '-ност' формира абстрактно съществително име. Калкира (превежда по морфеми) гръцкото 'antithesis' или латинското 'oppositio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна противоположност
- диаметрална противоположност
- единство на противоположностите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
