проточа
[proˈtɔtʃɐ]
проточа значение:
Какво е проточа? Удължа нещо във времето повече от необходимото; забавя.
1. (пряко) Удължа нещо във времето повече от необходимото; забавя.
2. (разговорно) Изговарям думите бавно, с провлачен тон.
- Ударение
- прото̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-то-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- проточа се
- Видова двойка
- проточвам
Примери за използване на проточа
(пряко)
- Ако проточа ремонта, няма да можем да се нанесем зимата.
- Не искам да проточа разговора излишно.
(разговорно)
- Тя проточи глас в досада.
Как се пише проточа
Грешни изписвания: проточь, пруточа, протуча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а (след 'ч').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:точити
Образуван от представка 'про-' (движение през/напред) и глагола 'точа' (лея, тека, дърпам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- проточа врата (надничам)
- проточа разговор
- проточа глас
Фразеологизми:
- проточа шия (любопитствам)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
