Dumite-BG – онлайн речник за българския език

профанация

[profɐˈnat͡sijɐ]

профанация значение:

Какво е профанация? Оскверняване на нещо свещено; отнасяне с неуважение или пренебрежение към висши ценности, идеи или светини.

1. (Книжовен / Религия) Оскверняване на нещо свещено; отнасяне с неуважение или пренебрежение към висши ценности, идеи или светини.
2. (Пряко) Изопачаване, принизяване или опростяване на идея или наука до степен на абсурд.
Ударение
профана̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-фа-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
профанации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на профанация

(Книжовен / Религия)
  • Превръщането на историческия паметник в казино беше прието като пълна профанация на паметта на героите.
  • Това изпълнение е профанация на класическата музика.
(Пряко)
  • Не допускайте профанация на научния дебат с евтини аргументи.

Антоними на профанация

Как се пише профанация

Грешни изписвания: профанацийя, пруфанация, прованация, профънация, профанъция, профанацйя
Думата се изписва с едно н.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:profanatio
От латинското 'profanare' (осквернявам), което идва от 'pro' (пред) + 'fanum' (храм) – т.е. нещо, което е извън храма, светско, непосветено.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна профанация
  • профанация на изкуството

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.