профуча
[profuˈt͡ʃa]
профуча значение:
Какво е профуча? Преминавам покрай някого или нещо с много голяма скорост, издавайки силен шум (фучене).
1. (пряко) Преминавам покрай някого или нещо с много голяма скорост, издавайки силен шум (фучене).
2. (преносно) За време, период – изминавам много бързо, неусетно.
- Ударение
- профуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-фу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- профучавам
Форми на думата профуча 43
- профучат
- профучал
- профучала
- профучали
- профучало
- профучалия
- профучалата
- профучалите
- профучалият
- профучалото
- профучах
- профучаха
- профучахме
- профучахте
- профучащ
- профучаща
- профучащи
- профучащо
- профучащия
- профучащата
- профучащите
- профучащият
- профучащото
- профучете
- профучеше
- профучейки
- профучел
- профучела
- профучели
- профучело
- профучелия
- профучелата
- профучелите
- профучелият
- профучелото
- профучех
- профучеха
- профучехме
- профучехте
- профучи
- профучим
- профучиш
- профучите
Примери за използване на профуча
(пряко)
- Влакът профуча покрай гарата без да спре.
- Спортната кола профуча по магистралата.
(преносно)
- Ваканцията профуча като един миг.
- Годините профучаха и ние остаряхме.
Как се пише профуча
Грешни изписвания: пруфуча, провуча, профоча
Пише се с 'у' (от фуча, фукня).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Представка 'про-' + глагол 'фуча' (звукоподражателен произход).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.