профучаване
[profuˈt͡ʃavɐnɛ]
- Ударение
- профуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-фу-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- профучавания
- Вид
- несвършен
Как се пише профучаване
Грешни изписвания: профучяване, пруфучаване, провучаване, профочаване, профучъване, профучавъне
След ч, ж, ш се пише а, а не я.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
От 'профучавам' (минавам бързо с шум). Звукоподражателен корен 'фуч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бясно профучаване
- профучаване на влак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
