процвиля
[prot͡sˈvilʲɐ]
процвиля значение:
Какво е процвиля? Издам кратък, еднократен звук, характерна за кон (цвилене).
1. (пряко) Издам кратък, еднократен звук, характерна за кон (цвилене).
2. (преносно) Издам пронизителен, писклив глас или смях.
- Ударение
- процвѝля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-цви-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- процвилвам
Примери за използване на процвиля
(пряко)
- Конят напрегна мускули и процвили тревожно в нощта.
- Някъде в конюшнята процвили жребец.
(преносно)
- Тя процвили от смях, чувайки нелепата шега.
Как се пише процвиля
Грешни изписвания: процвиле, пруцвиля, процвйля
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (след мека съгласна).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цвилити
Корен 'цвил-' (звукоподражателен произход, свързан с висок животински звук) + представка 'про-', индикираща еднократно действие или издаване на звук.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
