прочит
[ˈprɔtʃit]
прочит значение:
Какво е прочит? Действието по прочитане на някакъв текст от начало до край.
1. (пряко) Действието по прочитане на някакъв текст от начало до край.
2. (преносно / културология) Начин на тълкуване, интерпретация или разбиране на произведение, събитие или история.
- Ударение
- про̀чит
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-чит
- Род
- мъжки
- Мн. число
- прочити
Примери за използване на прочит
(пряко)
- Първият прочит на сценария беше насрочен за понеделник.
- Законопроектът беше приет на първо четене, но предстои втори прочит в комисията.
(преносно / културология)
- Режисьорът предлага нов, модерен прочит на Шекспировата пиеса.
- Това е един неочакван прочит на историческите факти от този период.
Синоними на прочит
Как се пише прочит
Грешни изписвания: прочед, пручит, прочйт
Думата завършва на т, което се проверява чрез формата за множествено число: прочити.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:про- + чета
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'прочитам' с представка 'про-' и корен 'чит' (от чета). Означава резултата или начина на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нов прочит
- внимателен прочит
- втори прочит
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
