Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пружинка

[pruˈʒinka]

пружинка значение:

Какво е пружинка? Малък еластичен детайл, обикновено от метал, навит спираловидно, използван за акумулиране на енергия или смекчаване на удари в фини механизми.

1. (техника) Малък еластичен детайл, обикновено от метал, навит спираловидно, използван за акумулиране на енергия или смекчаване на удари в фини механизми.
Ударение
пружѝнка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пру-жин-ка
Род
женски
Мн. число
пружинки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пружинка

(техника)
  • Изгубих пружинката, която държи батерията на място.

Синоними на пружинка

Как се пише пружинка

Грешни изписвания: прожинка, пружйнка
Думата се пише с у в първата сричка. Проверката се прави чрез сродни думи, където гласната е под ударение или чрез етимологична справка (корен пруж-).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:пружина
Умалителна форма на 'пружина'. Думата навлиза в българския език под влияние на руското 'пружина', което е сродно със старобългарското 'прѫгъ' (напрежение, еластичност) и глагола 'пружити' (опъвам, протягам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пружинка на химикалка
  • часовникова пружинка
  • фина пружинка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.