пръв
[prɤf]
пръв значение:
Какво е пръв? Който е начален в поредица; пред когото няма друг.
1. (ред) Който е начален в поредица; пред когото няма друг.
2. (качествено) Който е най-добър, най-важен или водещ по качества.
- Ударение
- пръ̀в
- Част на речта
- числително име
- Сричкоделение
- пръв
- Род
- мъжки
Примери за използване на пръв
(ред)
- Той пристигна пръв на срещата.
- Това е моят пръв опит да готвя мусака.
(качествено)
- Той е пръв помощник на директора.
- Те са първи приятели.
Антоними на пръв
Как се пише пръв
Грешни изписвания: първ, прав
В мъжки род единствено число думата се пише с ръ (пръв), докато в останалите форми се променя на ър (първа, първо, първи) поради подвижното ъ.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*pьrvъ
Наследник на старобългарското 'прьвъ'. Сродно със санскрит 'pūrva' и старогръцки 'prōtos'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пръв приятел
- от пръв поглед
- за пръв път
Фразеологизми:
- от първа ръка
- пръв сред равни
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
