пръхтене
[prɤxˈtɛnɛ]
пръхтене значение:
Какво е пръхтене? Издаване на специфичен глух звук чрез силно издишване на въздух през ноздрите (характерно за конете).
1. (пряко) Издаване на специфичен глух звук чрез силно издишване на въздух през ноздрите (характерно за конете).
2. (преносно) Издаване на подобен звук от човек при смях, недоволство или усилие.
- Ударение
- пръхте'не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пръх-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пръхтения (рядко)
Примери за използване на пръхтене
(пряко)
- Чуваше се само неспокойното пръхтене на конете в конюшнята.
(преносно)
- Той се опита да сдържи смеха си, което доведе до задавено пръхтене.
Синоними на пръхтене
Как се пише пръхтене
Грешни изписвания: прахтене, пръхте не
Думата се пише с ъ в корена (от пръхтя), а не с а. Проверката се прави с форми, където гласната е под ударение, или се помни като коренна гласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пръхтя
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'пръхтя'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ звука от рязко издишване на въздух.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конско пръхтене
- глухо пръхтене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
