психика
[ˈpsixikɐ]
психика значение:
Какво е психика? Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа.
1. Свойство на високоорганизираната материя да отразява обективния свят. Съвкупност от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност в съзнанието; душевен мир, душа.
- Ударение
- пси́хика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пси-хи-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Форми на думата психика 3
- психики
- психиката
- психиките
Как се пише психика
Грешни изписвания: психека, псйхика, психйка
Пише се с 'и' в корена (от гръцкото iota/eta, транслитерирано като 'и').
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ψυχικός (psychikos) / ψυχή (psychē)
Заемка от гръцки, означаваща 'душевен', произлизаща от 'психе' (душа, дихание). В модерния смисъл терминът се налага през 19 век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- здрава психика
- лабилна психика
- разстроена психика
- детска психика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.