пунктуация
[punktuˈat͡sijɐ]
пунктуация значение:
Какво е пунктуация? Съвкупност от правила за използване на препинателните знаци в писмената реч, както и самото им поставяне.
1. (езикознание) Съвкупност от правила за използване на препинателните знаци в писмената реч, както и самото им поставяне.
- Ударение
- пунктуа'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пунк-ту-а-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на пунктуация
(езикознание)
- Грешната пунктуация може напълно да промени смисъла на изречението.
- В този текст пунктуацията е безупречна.
Синоними на пунктуация
Как се пише пунктуация
Грешни изписвания: пунктоация, пунтоация
Пише се с у след 'т' (-туа-), а не с 'о'. Групата 'нкт' трябва да се изписва и произнася ясно.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:punctuatio / punctum
От средновековен латински 'punctuatio', базирано на 'punctum' (точка). Означава поставяне на точки/знаци.
Употреба
Чести словосъчетания:
- българска пунктуация
- правила за пунктуация
- проверка на пунктуация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
