Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пускач

[pusˈkat͡ʃ]

пускач значение:

Какво е пускач? Устройство или механизъм за пускане в действие на машина, двигател или електрическа верига; стартер, контактор.

1. (техника / електротехника) Устройство или механизъм за пускане в действие на машина, двигател или електрическа верига; стартер, контактор.
2. (спорт) Лице, което дава сигнал за старт на състезание.
Ударение
пуска̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пус-кач
Род
мъжки
Мн. число
пускачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пускач

(техника / електротехника)
  • Електротехникът смени изгорелия пускач на помпата.
  • Автоматичният пускач предпазва двигателя от претоварване.
(спорт)
  • Пускачът вдигна пистолета и даде старт на спринта.

Синоними на пускач

Антоними на пускач

Как се пише пускач

Грешни изписвания: поскач, пускъч
Думата завършва на 'ч', няма променливо 'я' или други особености.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пускам
Производна дума от глагола 'пускам' с наставка '-ач' за лице или предмет, извършващ действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електромагнитен пускач
  • ръчен пускач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.