Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пустинниче

[pusˈtinnit͡ʃɛ]

пустинниче значение:

Какво е пустинниче? Умалително за рак-пустинник; малък екземпляр от този вид.

1. (зоология) Умалително за рак-пустинник; малък екземпляр от този вид.
2. (пряко) Млад отшелник или самотник (рядка употреба, предимно в приказен или поетичен контекст).
Ударение
пустѝнниче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пус-тин-ни-че
Род
среден
Мн. число
пустинничета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пустинниче

(зоология)
  • В черупката се беше скрило малко раче-пустинниче.
(пряко)
  • Живееше като малко пустинниче в хижата си.

Синоними на пустинниче

Как се пише пустинниче

Грешни изписвания: пустиниче, постинниче, пустйнниче, пустиннйче
Думата се пише с двойно 'н' (нн), тъй като се образува от корена 'пустин-' и наставката '-ник' (пустинник), запазвайки двойното 'н' и в умалителната форма.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустыни
Произлиза от съществителното 'пустинник' (жител на пустиня/отшелник), което идва от 'пустиня' (старобълг. 'поустыни'). При добавяне на наставката '-че' се наблюдава палатализация на крайното 'к' в 'ч'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • раче-пустинниче
  • самотно пустинниче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.