путьо
[ˈputʲo]
путьо значение:
Какво е путьо? Мъж без характер, слаб, нерешителен или страхлив човек.
1. (жаргон/обидно) Мъж без характер, слаб, нерешителен или страхлив човек.
2. (диал.) Наивно или глуповато момче/мъж (по-рядка употреба).
- Ударение
- пу̀тьо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-тьо
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- путьовци
Примери за използване на путьо
(жаргон/обидно)
- Не бъди такъв путьо, кажи му какво мислиш!
- Държи се като пълен путьо пред началника си.
Синоними на путьо
Как се пише путьо
Грешни изписвания: путьо маринкин, потьо, путьу
Думата се пише с малка буква. При образуване на множествено число се използва формата путьовци.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:путка
Произлиза от вулгарното название за женски полов орган (*puta в праславянски) + мъжка наставка за лице -ьо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заспал путьо
Фразеологизми:
- путьо маринкин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
