Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пуфтене

[pufˈtɛnɛ]

пуфтене значение:

Какво е пуфтене? Издаване на глух звук при тежко, затруднено или ритмично дишане.

1. (пряко) Издаване на глух звук при тежко, затруднено или ритмично дишане.
2. (преносно) Изразяване на недоволство чрез звучни въздишки.
Ударение
пуфтенѐ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пуф-те-не
Род
среден
Мн. число
пуфтения
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пуфтене

(пряко)
  • След изкачването на стълбите се чуваше само тежкото пуфтене на стареца.
  • Локомотивът потегли с гръмко пуфтене и облаци пара.
(преносно)
  • Той прие задачата с недоволно пуфтене.

Как се пише пуфтене

Грешни изписвания: пухтене, пофтене, пувтене
Думата се пише с ф (от звука 'пуф'), а не с х, макар да е близка по значение до 'пъхтене'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пуф
Звукоподражателна дума (ономатопея), имитираща звука при рязко издишване на въздух.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.